По-добре е тук да се анализира по-подробно синтезът. За да се избегне работата със сярна киселина, е по-добре да се намери междинен продукт 1-метил-1H-индазол-карбоксилат (cas 43120-28-1). След това първата реакция, с която ще се занимаем - това е алкилиране на производно на индазол. Алкилирането се извършва в полярен апротен разтворител (THF, DMF) в присъствието на силна основа (натриев хидрид, натриев или калиев метилат, етилат или бутилат и т.н.). Тази реакция е много чувствителна към вода (опасност от пожар!). Основното правило е идеално сухо оборудване и идеално сухи разтворители. Оборудването можем да изсушим с насочена топлина (строителна сушилня), а разтворителите да изсушим с поливни агенти (калциев хлорид, магнезиев сулфат и др.). Помещението не трябва да е с висока влажност, тя може да е критична за реакция на самозапалване. Всяко използвано стъкло, черпак, лъжица трябва да бъде идеално сухо, без нито една капка вода. Самата реакция трябва да премине със силно охлаждане (ледено-водна баня) със същата цел - да се запази реакцията от възпламеняване. Ако тя се запали, тогава прилича на вулканично изригване. Необходимо е наблизо да има пожарогасител, а огнеупорната тъкан да застъпва достъпа на кислород до пламъка. Когато сме създали идеални условия (изсушено оборудване, разтворители, помещение), сме готови да започнем реакцията. Аз обичам да използвам DMF и натриев хидрид в минерално масло. Първо, приготвяме разтвор на 1-метил-1Н-индазол-карбоксилат в DMF, след което охлаждаме на ледено-водна баня. Обемът на колбата зависи от мащаба на реакцията. Формата на колбата можем да използваме като кръглодънна (ако имаме статив за държане на колбите), плоскодънна или ерленмайерова, ако тя внезапно се окаже под ръка. В колбата с кръгло дъно охлаждането е много по-ефективно за целия обем. Без статив можем да охлаждаме и смесваме сместа ръчно. След като охладим колбата, започваме с малки порции да сипваме натриев хидрид към разтвора, като разбъркваме старателно след всяко добавяне, без да го отстраняваме от охлаждането. За 10 g 1-метил-1Н-индазол-карбоксилат са ни необходими 2,4 g наличен в търговската мрежа натриев хидрид 60% в минерално масло. След като добавим целия натриев хидрид, отстраняваме ледено-водната баня и разбъркваме на стайна температура в продължение на един час или повече. Можем да разбъркваме както ръчно, така и с магнитна бъркалка. След изтичането на това време охлаждаме колбата в прясно приготвената ледена водна баня. Сега ни е необходим 5-бромо-1-пентен, cas 1119-51-3 (12 g за 10 g производно на индазола). Той трябва да се добави на капки при непрекъснато разбъркване и охлаждане. За целта можем да използваме спринцовка (като правим всичко ръчно) или можем да използваме капкова фуния, закрепена на статив над колбата. След цялото добавяне се отстранява охлаждането и се разбърква през нощта (на магнитна бъркалка или ръчно в колбата, ако няма бъркалка). След време в колбата се налива студена вода. Количеството на водата е поне два пъти по-голямо от количеството на DMF, по-добре 3-4 еквивалента или повече. Първоначалното количество ДМФ определя от какво количество може да се разтвори производното на индазола. Оптимално е то да е 3 условни еквивалента (30 ml при 10 g е минимално). След това, след смесване на реакционната смес с вода, се екстрахира с етилов ацетат. Броят на етиловия ацетат е най-малко 30 % от общия обем на сместа. В резултат на това минималното количество колби за 10 g: 10 g индазол+30 ml DFM+10 ml пентен, 60 ml вода, 30 ml EtOAc = 150 ml обемът на колбата е минимален за 10 g индазолово производно. Етилацетатът може да се промие с вода, да се насити със сол, да се изсуши магнезиевият сулфат от водните остатъци и да се изпари разтворителят, за да се получи едно производно като масло. За дестилацията и нейните варианти ще бъде създадена отделна тема. Ако се нуждаете от някакво уточнение за оборудването за този етап, то аз чакам въпроси.