Той е в състояние да фиксира достатъчно вода (над 30 % от теглото си, като се има предвид, че хидратира само до CaCl2-2H2O, който е стабилен до 150 °C), за да достави значително количество газ HCl. При типичен опит 100 g 35 % HCl се добавят върху 100 g гранулиран CaCl2 при стайна температура (термичният ефект не е значителен) и се получават 15 g HCl(g). Това представлява над 40 % добив, който може да се сравни с 80 % добив, отчетен за процеса, представен в уравнение 2; при него обаче се използва приблизително тегловно съотношение 1:3 между H2SO4 и HCl(aq).
CaCl2 също така се изхвърля по-лесно, отколкото H2SO4, и е необходима по-малко основа за неутрализиране на крайния отпадък. Допълнително предимство на тази процедура в сравнение с процедурите, базирани на H2SO4, се отнася до образователните аспекти. Чрез нагряване при 200 °C получената восъчна смес (или кристална маса, в която тя се превръща след няколко часа), безводният CaCl2, може да се регенерира за повторна употреба, след като се получи разтвор на HCl. В този случай част от образувалия се калциев оксихлорид може да бъде пренебрегната.
Въпреки че това може да е без значение от практическа гледна точка, то може да има образователно значение, тъй като привлича вниманието към актуални теми като оптимизиране на процесите, рециклиране на химикали и намаляване на отпадъците. За тази целсглобката, показана на фиг. б, е по-подходяща от тази на фиг. а, защото получената смес е готова за дестилация.
UPD: Алтернативен начин.
Last edited:
Успех с обяснението на тези кафяви пръсти 