G.Patton
Expert
- Joined
- Jul 5, 2021
- Messages
- 2,834
- Solutions
- 3
- Reaction score
- 3,132
- Points
- 113
- Deals
- 1
Теория.
Мефедронът може да се предлага под формата на капсули, таблетки, кристали или бял прах, които потребителите могат да поглъщат, смъркат, инжектират, пушат или използват ректално. Свободната основа на мефедрона, получена чрез синтез, се превръща във форми на сол. Обикновено те се извършват като солни или хидрохлорни соли на мефедрона. И двете съединения са безцветни до почти бели прахове или кристали след рекристализация от ацетон. Температурите на топене за хидрохлорида и хидробромида са определени чрез експеримент за точката на топене и дават резки точки на топене съответно при 251,18 °C и 205,25 °C.
Ще изчисля колко мефедрон се съдържа в 1 г от всяка от изброените соли.
Моларни маси:
Хидрохлорид - 213,71 g/mol
Хидробромид - 258,16 g/mol
Следователно в 1 g (закръглено) количество мефедрон хидрохлорид - 0,00468 mol, хидробромид - 0,00387 mol.
Моларната маса на свободната основа на мефедрона е 177,25 g/mol.
Следователно 1 g мефедронов хидрохлорид съдържа 0,83 g, а хидробромидът съдържа 0,69 g активен мефедрон. По този начин мефедроновият хидрохлорид и хидробромидът имат разлика в количеството на активното вещество ~1,2 пъти (16,87%) по-малко от него. Разликата между ефектите може би се дължи на остатъчни или умишлено добавени примеси, но не и на формата на солта. На тези снимки е показана кристалната структура на различните соли на мефедрона (лява снимка - хидрохлорид, дясна снимка - хидробримид).
Моларни маси:
Хидрохлорид - 213,71 g/mol
Хидробромид - 258,16 g/mol
Следователно в 1 g (закръглено) количество мефедрон хидрохлорид - 0,00468 mol, хидробромид - 0,00387 mol.
Моларната маса на свободната основа на мефедрона е 177,25 g/mol.
Следователно 1 g мефедронов хидрохлорид съдържа 0,83 g, а хидробромидът съдържа 0,69 g активен мефедрон. По този начин мефедроновият хидрохлорид и хидробромидът имат разлика в количеството на активното вещество ~1,2 пъти (16,87%) по-малко от него. Разликата между ефектите може би се дължи на остатъчни или умишлено добавени примеси, но не и на формата на солта. На тези снимки е показана кристалната структура на различните соли на мефедрона (лява снимка - хидрохлорид, дясна снимка - хидробримид).
Експерименти.
Можете да предоставите няколко лесни експеримента за определяне на вида на вашата мефедронова сол. Разтворете 100 mg (100 mg са достатъчни, но повече е по-добре) от пробата мефедрон в 7-10 ml вода със стайна температура. Осигурете необходимата реакция, посочена по-долу.
Качествена реакция за хлоридни йони:
а) Добавете разтвор на хлоридни йони към оловен(II) ацетат или оловен(II) нитрат
Оловен(II) хлорид, бяла утайка, се образува, когато воден разтвор на хлоридни йони се добави към разтвор на оловен(II) ацетат (Pb(CH3COO)2) или разтвор на оловен(II) нитрат (Pb(NO3)2).
Pb(CH3COO)2(aq) + 2Cl-(aq) → PbCl2(s) + 2CH3COO- (aq)
Pb(NO3)2(aq) + 2Cl-(aq) → PbCl2(s) + 2NO3- (aq)
Образува се бяла утайка от оловен(II) хлорид (PbCl2).
Качествена реакция за хлоридни йони:
а) Добавете разтвор на хлоридни йони към оловен(II) ацетат или оловен(II) нитрат
Оловен(II) хлорид, бяла утайка, се образува, когато воден разтвор на хлоридни йони се добави към разтвор на оловен(II) ацетат (Pb(CH3COO)2) или разтвор на оловен(II) нитрат (Pb(NO3)2).
Pb(CH3COO)2(aq) + 2Cl-(aq) → PbCl2(s) + 2CH3COO- (aq)
Pb(NO3)2(aq) + 2Cl-(aq) → PbCl2(s) + 2NO3- (aq)
Образува се бяла утайка от оловен(II) хлорид (PbCl2).
б) Добавете първо разреден HNO3 и след това AgNO3(aq). Ще се получи бяла утайка AgCl, която се разтваря в разреден NH3.
Качествена реакция за хлоридни йони.
а) Добавете първо разреден HNO3 и след това AgNO3(aq). Получава се светложълта утайка AgBr, която се разтваря в сгъстен NH3.б) Добавете CHCl3 или CCl4 и разбъркайте сместа. Ще се получи кафява/оранжева глобула.
Last edited by a moderator: