Изобретявайки динамита, Алфред Нобел е искал само да облекчи най-тежкия труд на миньорите. Той не е могъл да си представи ужасните разрушителни последици от своето изобретение. И доста често учените, които насочват усилията си да помагат на хората, създават поредния "танк", а на съвременното ниво на технологиите оръжието, станало волно или неволно резултат от подобни разработки, може да причини наистина ужасни беди: пред тях бледнеят последиците от употребата на динамита и дори трагедията в Хирошима.
Историята на химическите оръжия не е започнала вчера. В началото разработчиците им са имали за цел просто да убиват хора и, както показва историята на Първата световна война, са постигнали сериозни успехи в това. Но колкото по-нататък - толкова повече ставаше ясно, че е възможно да се убива и с по-прости и масови методи.
Историята на химическите оръжия не е започнала вчера. В началото разработчиците им са имали за цел просто да убиват хора и, както показва историята на Първата световна война, са постигнали сериозни успехи в това. Но колкото по-нататък - толкова повече ставаше ясно, че е възможно да се убива и с по-прости и масови методи.
Химическите, биохимичните и биологичните оръжия са много по-изтънчени, ефективни и ужасяващи инструменти, особено когато се използват с вещества, чието въздействие все още не е достатъчно добре проучено.
В своя статия в Nature Малкълм Дандо, изследовател в Центъра по биоетика към университета Брадфорд, разглежда влиянието на напредъка на науката върху създаването на оръжия за масово унищожение. Статията започва с припомняне на терористичното нападение срещу театъра Норд-Ост през 2002 г. Тогава в залата, в която са държани заложниците при щурма на сградата, е разпръснат химикал за успокояване (вероятно фентанил, но точните данни все още не са оповестени). Около сто души загинаха в резултат на това вещество, а оправданието за подобна стъпка все още е много съмнително.
Прост пример за такова оръжие са патогените. Не толкова отдавна светът беше разтърсен от новината за бял прах в пощата - спори на антракс. Вярно е, че преносителите на болести, които се използват за военни цели, трябва или да имат спори, които са много стабилни и не се разграждат с времето (като антракса), или да имат способността да се предават много лесно от човек на човек (като дребната шарка или пневмоничната чума).
В своя статия в Nature Малкълм Дандо, изследовател в Центъра по биоетика към университета Брадфорд, разглежда влиянието на напредъка на науката върху създаването на оръжия за масово унищожение. Статията започва с припомняне на терористичното нападение срещу театъра Норд-Ост през 2002 г. Тогава в залата, в която са държани заложниците при щурма на сградата, е разпръснат химикал за успокояване (вероятно фентанил, но точните данни все още не са оповестени). Около сто души загинаха в резултат на това вещество, а оправданието за подобна стъпка все още е много съмнително.
Прост пример за такова оръжие са патогените. Не толкова отдавна светът беше разтърсен от новината за бял прах в пощата - спори на антракс. Вярно е, че преносителите на болести, които се използват за военни цели, трябва или да имат спори, които са много стабилни и не се разграждат с времето (като антракса), или да имат способността да се предават много лесно от човек на човек (като дребната шарка или пневмоничната чума).
Освен това срещу такива оръжия може да се води борба с антибиотици, въпреки че на този етап е възможно да се разработят генетично модифицирани патогени, които са устойчиви на познатите лекарства.
Съвременната наука обаче вече не се занимава с такива "прости" неща като кланета или потушаване. Както отбелязва Дандо, в изследванията в тази област е настъпила промяна на парадигмата.
Съществуват и активно се разработват редица лекарства (Валиум и новите му аналози, чийто състав не е разкрит), чието прилагане на човек предизвиква рязък спад на агресията. Някои компании вече рекламират наличния в търговската мрежа окситоцин, който предизвиква внезапен взрив на доверие в човека, с когото се разговаря. Съществуват вещества, чието въвеждане предизвиква ступор у човека: става трудно да се говори, влошава се координацията на движенията, забавят се мисловните процеси.
Дори анестетиците и успокоителните, познати и успешно използвани за медицински цели, в големи дози или когато се прилагат на здрав човек, който не се нуждае от лечение, могат да се превърнат в оръжие. Въпреки че ефикасността на такива налични лекарства е съмнителна, подобни изследвания отварят пътя към механизми за манипулиране на емоциите на хората за военни цели.
Съвременната наука обаче вече не се занимава с такива "прости" неща като кланета или потушаване. Както отбелязва Дандо, в изследванията в тази област е настъпила промяна на парадигмата.
Съществуват и активно се разработват редица лекарства (Валиум и новите му аналози, чийто състав не е разкрит), чието прилагане на човек предизвиква рязък спад на агресията. Някои компании вече рекламират наличния в търговската мрежа окситоцин, който предизвиква внезапен взрив на доверие в човека, с когото се разговаря. Съществуват вещества, чието въвеждане предизвиква ступор у човека: става трудно да се говори, влошава се координацията на движенията, забавят се мисловните процеси.
Дори анестетиците и успокоителните, познати и успешно използвани за медицински цели, в големи дози или когато се прилагат на здрав човек, който не се нуждае от лечение, могат да се превърнат в оръжие. Въпреки че ефикасността на такива налични лекарства е съмнителна, подобни изследвания отварят пътя към механизми за манипулиране на емоциите на хората за военни цели.
Настоящата динамика на средствата за контрол на съзнанието е доста тревожна, въпреки че голяма част от изследванията в тази област не се оповестяват публично.
Производните на фентанила със заместител в 4-позиция на пиперидиновото ядро са обособени като отделна група обезвреждащи вещества. Тези аналгетици са синтезирани много по-късно от фентанила и имат по-привлекателен фармакологичен профил, а три от тях: суфентанил, алфентанил и ремифентанил са намерили приложение в медицината. Карфентанилът, който по своята химическа структура представлява 4-карбометоксифентанил, се използва във ветеринарната медицина за обездвижване на големи животни.
Инкапациентите от тази група са изследвани в САЩ, Китай и Русия. По-голямата част от военните дават висока оценка на военнохимическия потенциал на производните на фентанила: "Когато се използва внезапно, когато врагът е изненадан, ефектът на наркотичните аналгетици и еметици може да бъде зашеметяващ. Ефектът на аналгетиците е нокаут - живата сила на атакуваните войски губи способността си да се държи на краката си, а още по-малко да се движи, в рамките на няколко минути от началото на химическата атака. В тежки случаи хората изпадат в безсъзнание."
Производните на фентанила със заместител в 4-позиция на пиперидиновото ядро са обособени като отделна група обезвреждащи вещества. Тези аналгетици са синтезирани много по-късно от фентанила и имат по-привлекателен фармакологичен профил, а три от тях: суфентанил, алфентанил и ремифентанил са намерили приложение в медицината. Карфентанилът, който по своята химическа структура представлява 4-карбометоксифентанил, се използва във ветеринарната медицина за обездвижване на големи животни.
Инкапациентите от тази група са изследвани в САЩ, Китай и Русия. По-голямата част от военните дават висока оценка на военнохимическия потенциал на производните на фентанила: "Когато се използва внезапно, когато врагът е изненадан, ефектът на наркотичните аналгетици и еметици може да бъде зашеметяващ. Ефектът на аналгетиците е нокаут - живата сила на атакуваните войски губи способността си да се държи на краката си, а още по-малко да се движи, в рамките на няколко минути от началото на химическата атака. В тежки случаи хората изпадат в безсъзнание."
Трагичният опит от използването на фентанил по време на освобождаването на заложници през 2002 г., завършило със смъртта на 130 души, и многобройните експерименти върху животни обаче не ни позволяват да класифицираме веществата от тази група като инкапациенти. Така, според учени от Лабораторията за научни и технологични изследвания в областта на отбраната (DSTL ), карфентанилът и ремифентанилът имат близки терапевтични и смъртоносни дози, които ще доведат до висок леталитет при хората при липса на навременна и специализирана медицинска помощ.
Карфентанилът ли е най-мощният опиоид?
Карфентанилът се счита за най-силния от наличните в търговската мрежа наркотични аналгетици, като е 40 пъти по-ефективен от фентанила и 8000 до 10 000 пъти по-ефективен от морфина. Освен изключително ниската ефективна доза, той няма никакво предимство пред другите аналгетици и затова се използва само във ветеринарната практика за временно обездвижване на големи животни като мечки, носорози и слонове.
Карфентанилът се използва за оборудване на специални патрони - "летящи спринцовки" или в хранителни примамки, където е заменил използвания преди това за тази цел еторфин.
Синтез: синтезиран през 1976 г. от Janssen Pharmaceutica. Първите версии на синтеза са толкова несъвършени, че в някои етапи добивът на междинния продукт не надвишава 1%.
В началото на 90-те години за нуждите на американската армия са разработени много по-продуктивни схеми за получаване на карфентанил, които увеличават добива на крайния продукт 7 пъти в сравнение с първоначалния метод.
Предложената през 2010 г. проста и бърза реакция UGI-4CC опрости още повече производството на карфентанил, като позволи получаването на ремифентанил и карфентанил на два етапа с добив 67-70 %. Съвременните методи за синтез на карфентанил не изискват скъпи реагенти и са сравнително евтини.
Карфентанилът се счита за най-силния от наличните в търговската мрежа наркотични аналгетици, като е 40 пъти по-ефективен от фентанила и 8000 до 10 000 пъти по-ефективен от морфина. Освен изключително ниската ефективна доза, той няма никакво предимство пред другите аналгетици и затова се използва само във ветеринарната практика за временно обездвижване на големи животни като мечки, носорози и слонове.
Карфентанилът се използва за оборудване на специални патрони - "летящи спринцовки" или в хранителни примамки, където е заменил използвания преди това за тази цел еторфин.
Синтез: синтезиран през 1976 г. от Janssen Pharmaceutica. Първите версии на синтеза са толкова несъвършени, че в някои етапи добивът на междинния продукт не надвишава 1%.
В началото на 90-те години за нуждите на американската армия са разработени много по-продуктивни схеми за получаване на карфентанил, които увеличават добива на крайния продукт 7 пъти в сравнение с първоначалния метод.
Предложената през 2010 г. проста и бърза реакция UGI-4CC опрости още повече производството на карфентанил, като позволи получаването на ремифентанил и карфентанил на два етапа с добив 67-70 %. Съвременните методи за синтез на карфентанил не изискват скъпи реагенти и са сравнително евтини.
През 2008 г. Университетът "Имам Хомейни" в Иран, известен с работата си по синтез на инкапаситанти и дразнещи вещества, предложи ефективен метод за получаване на фенетилпиперидон, основен прекурсор при синтеза на фентанил, от наличните и евтини фенилетиламин и метилакрилат. Интересно е, че този уникален метод е разработен от руски химици от подземна престъпна група от Казан за синтез на "бял китайски" още през 1992 г.
Употреба: Вече не е тайна, че фентанилът е бил част от химическия арсенал на бившия Съветски съюз. Първите споменавания на съветския наркотичен газ датират от 1969 г., за който се твърди, че е използван по време на китайско-съветския граничен конфликт на остров Дамански. По-късно ЦРУ твърди, че бързодействащ наркотичен химически агент, споменаван в публикациите под неофициалното име "Blue-X" или "Black Rain", е използван от съветската армия в Афганистан и от виетнамската армия в Камбоджа.
Употреба: Вече не е тайна, че фентанилът е бил част от химическия арсенал на бившия Съветски съюз. Първите споменавания на съветския наркотичен газ датират от 1969 г., за който се твърди, че е използван по време на китайско-съветския граничен конфликт на остров Дамански. По-късно ЦРУ твърди, че бързодействащ наркотичен химически агент, споменаван в публикациите под неофициалното име "Blue-X" или "Black Rain", е използван от съветската армия в Афганистан и от виетнамската армия в Камбоджа.
Веществото имало такъв светкавичен ефект, че човек заспивал почти мигновено, а когато се събуждал, все още бил в същото положение, в което се е намирал секунди преди излагането на газа. Американското разузнаване смята, че под това име по това време вече е бил известен фентанилът. По-късно той е заменен от по-активните инкапаситанти от тази група - карфентанил и ремифентанил.
Малко се знае за Blue-X: предполага се, че е синтезиран в СССР през 80-те години на миналия век, ефективен при вдишване, без мирис. Използван е чрез разпръскване от самолети и в минометни снаряди. Първите симптоми на отравяне се появяват след 10 минути и се изразяват в загуба на съзнание, дихателна и сърдечна депресия. Средната продължителност на действието е 2-8 часа.
Предвид изключително високата токсичност на фентанила, действието му е по-скоро сходно с това на смъртоносните отровни вещества, описани в източниците под различни имена - "Моментна смърт", "Спяща смърт" и "Светкавица". Тези токсични вещества са безцветни и без мирис и действат толкова бързо, че жертвите са намирани в бойни позиции, държащи пушки в ръцете си, с отворени очи и пръсти върху спусъците.
Малко се знае за Blue-X: предполага се, че е синтезиран в СССР през 80-те години на миналия век, ефективен при вдишване, без мирис. Използван е чрез разпръскване от самолети и в минометни снаряди. Първите симптоми на отравяне се появяват след 10 минути и се изразяват в загуба на съзнание, дихателна и сърдечна депресия. Средната продължителност на действието е 2-8 часа.
Предвид изключително високата токсичност на фентанила, действието му е по-скоро сходно с това на смъртоносните отровни вещества, описани в източниците под различни имена - "Моментна смърт", "Спяща смърт" и "Светкавица". Тези токсични вещества са безцветни и без мирис и действат толкова бързо, че жертвите са намирани в бойни позиции, държащи пушки в ръцете си, с отворени очи и пръсти върху спусъците.
Според говорителя на държавния представител на САЩ: смъртните случаи настъпвали, защото "просто забравяли да дишат." Имало разпръснати съобщения за използването на такова отровно вещество от Йемен (1963-1967 г.) и дори от Еритрея.
През 2002 г. по време на операцията за освобождаване на заложници в Дубровка за приспиване на терористите е използван неизвестен наркотичен газ, който убива 130 души.
Според официалното изявление на федералните служби е използвана "специална рецепта на базата на производни на фентанила". Томас Цилкер, германски токсиколог, потвърди, че американска лаборатория е открила следи от две производни на фентанила в пробите на германските жертви на неизвестния газ. По настояване на американската страна обаче тогава той отказва да предостави точните имена на използваните опиоиди.
Точно 10 години след завземането на театралния комплекс "Дубровка", през 2012 г. британската Лаборатория за отбранителна наука и технологии (DSTL ) публикува доклад за резултатите от пробите от кръв, урина и дрехи, получени от трите британски жертви на нападението. В тестовете са открити карфентанил, ремифентанил и техните метаболити.
Токсичност: високият терапевтичен индекс на карфентанила при гризачи и кучета доведе до погрешното заключение, че и при хората смъртоносната доза би била стотици или дори хиляди пъти по-висока от анестетичната доза. Но, както се оказа, карфентанилът, дори в дози, които не предизвикват пълна загуба на съзнание, води до смъртоносна респираторна депресия.
Токсичност: високият терапевтичен индекс на карфентанила при гризачи и кучета доведе до погрешното заключение, че и при хората смъртоносната доза би била стотици или дори хиляди пъти по-висока от анестетичната доза. Но, както се оказа, карфентанилът, дори в дози, които не предизвикват пълна загуба на съзнание, води до смъртоносна респираторна депресия.
Карфентанилът е най-токсичното вещество, синтезирано от човека, дори по-мощно от такива химически бойни вещества (включително агент "Новичок"). Като се имат предвид резултатите от химиотоксикологичните изследвания на жертви на фатални свръхдози, смъртоносната доза карфентанил е около 50 мкг, а според Питър Стаут, главен изпълнителен директор на Центъра за съдебна медицина в Хюстън, смъртта може да настъпи след приемането на 20 мкг аналгетик. За сравнение, изчислената средна смъртоносна доза (LD50) на VX е около 600 микрограма на човек.
При хората средната обезвреждаща концентрация на аналгетиците карфентанил се оценява на 0,07-0,35 mg-min/m3. Според изчисленията по време на операцията за освобождаване на заложниците в театралния комплекс "Дубровка" (2002 г.) ебило достатъчно в залата да се разпръснат само 650 грама от наркотика.
Карфентанилът и други мощни опиоиди са в състояние да проникнат през непокътнатата кожа, като при този метод на приложение анестезията при експериментални животни настъпва за 15-20 минути.
При хората средната обезвреждаща концентрация на аналгетиците карфентанил се оценява на 0,07-0,35 mg-min/m3. Според изчисленията по време на операцията за освобождаване на заложниците в театралния комплекс "Дубровка" (2002 г.) ебило достатъчно в залата да се разпръснат само 650 грама от наркотика.
Карфентанилът и други мощни опиоиди са в състояние да проникнат през непокътнатата кожа, като при този метод на приложение анестезията при експериментални животни настъпва за 15-20 минути.
Алфентанилът е бърз, но опасен опиоид
През 1989 г. Националният институт по правосъдие (NIJ ) решава да похарчи половин милион долара за намиране и изследване на вещества, способни да обездвижват престъпници, без да им вредят.
Изследванията се провеждат в Националната лаборатория "Лорънс" в Ливърмор, Калифорния, под ръководството на Рей Финукан . Според разработчиците точно изчислена доза от лекарството трябвало да се достави на целта в стрела, изстреляна от специално оръжие. За разлика от аерозола, този начин на доставяне значително намаляваше риска от предозиране и странични ефекти.
Като се има предвид, че основното изискване беше бързото изпадане в безсъзнание, първият кандидат за тази роля беше синтетичен аналгетик, използван в анестезиологията - алфентанил (Alfentanil, Alfenta). Този аналгетик беше достатъчно добре проучен, ефектът му беше четири пъти по-бърз от този на фентанила и беше широко използван в анестезиологията, което би трябвало да успокои общественото мнение. Първите резултати от експериментите с алфентанил бяха много обнадеждаващи и през 1990 г. за тези изследвания вече бяха похарчени 580 хил. долара.
През 1989 г. Националният институт по правосъдие (NIJ ) решава да похарчи половин милион долара за намиране и изследване на вещества, способни да обездвижват престъпници, без да им вредят.
Изследванията се провеждат в Националната лаборатория "Лорънс" в Ливърмор, Калифорния, под ръководството на Рей Финукан . Според разработчиците точно изчислена доза от лекарството трябвало да се достави на целта в стрела, изстреляна от специално оръжие. За разлика от аерозола, този начин на доставяне значително намаляваше риска от предозиране и странични ефекти.
Като се има предвид, че основното изискване беше бързото изпадане в безсъзнание, първият кандидат за тази роля беше синтетичен аналгетик, използван в анестезиологията - алфентанил (Alfentanil, Alfenta). Този аналгетик беше достатъчно добре проучен, ефектът му беше четири пъти по-бърз от този на фентанила и беше широко използван в анестезиологията, което би трябвало да успокои общественото мнение. Първите резултати от експериментите с алфентанил бяха много обнадеждаващи и през 1990 г. за тези изследвания вече бяха похарчени 580 хил. долара.
В онези години алфентанилът е смятан за най-бързо действащия от всички известни опиоиди, като ефектът му се усеща още 20 секунди след инжектирането. Той е по-слаб от фентанила, но ефектът му е много по-кратък - около 15 минути. Дозата, която обикновено се използва за анестезия, 5-11 mcg/kg, не предизвиква сериозни усложнения.
Ако обаче превишите терапевтичната доза само 4 пъти, тъй като има опасност от фатален спиране на дишането. По тази причина изследователите трябвало да се откажат от по-нататъшните експерименти с алфентанил и да потърсят по-безопасна алтернатива.
Разочаровани от алфентанила, учените от лабораторията в Ливърмор решили да преминат към лофентанил, който, макар и да отстъпвал на предшественика си по бързина на действие, бил много по-безопасен.
Лофентанилът е химически 3-метил производно на карфентанила и е също толкова активен, колкото и последния - дози от по-малко от 1 микрограм предизвикват аналгезия и седативен ефект.
Ръководителят на проекта обаче не е доволен от резултатите от тези тестове. По негово мнение използването на опиоиди като инкапациенти изисквало много по-голяма безопасност и бързина от тази на лофентанила. Освен това той бил неподходящ като инкапацитант или лекарство, тъй като не се лекувал добре с антидота налоксон.
Ако обаче превишите терапевтичната доза само 4 пъти, тъй като има опасност от фатален спиране на дишането. По тази причина изследователите трябвало да се откажат от по-нататъшните експерименти с алфентанил и да потърсят по-безопасна алтернатива.
Разочаровани от алфентанила, учените от лабораторията в Ливърмор решили да преминат към лофентанил, който, макар и да отстъпвал на предшественика си по бързина на действие, бил много по-безопасен.
Лофентанилът е химически 3-метил производно на карфентанила и е също толкова активен, колкото и последния - дози от по-малко от 1 микрограм предизвикват аналгезия и седативен ефект.
Ръководителят на проекта обаче не е доволен от резултатите от тези тестове. По негово мнение използването на опиоиди като инкапациенти изисквало много по-голяма безопасност и бързина от тази на лофентанила. Освен това той бил неподходящ като инкапацитант или лекарство, тъй като не се лекувал добре с антидота налоксон.
Олофентанил (Ohmecarfentanil)
Също както при Ohmecarfentanil, 3-метиловата група в пиперидина и 2-хидроксилната група във фенилетиловата верига увеличават активността с 20-33%. Ohmecarfentanil и неговият оксиетил хомолог, NIH 10792, се считат за най-силните опиоиди, тествани върху примати - тези съединения превъзхождат морфина 30 000 пъти в теста за потискане на абстиненцията при маймуни.
Съединението, наречено 4''-Iodo-Ohmecarfentanil, се споменава във форуми, посветени на синтеза на дизайнерски наркотици. Описан е случай, при който инжектирането на само 3 микрограма (0,000003 mg) от това вещество почти предизвиква свръхдоза при наркоман с висока толерантност към хероин.
Също както при Ohmecarfentanil, 3-метиловата група в пиперидина и 2-хидроксилната група във фенилетиловата верига увеличават активността с 20-33%. Ohmecarfentanil и неговият оксиетил хомолог, NIH 10792, се считат за най-силните опиоиди, тествани върху примати - тези съединения превъзхождат морфина 30 000 пъти в теста за потискане на абстиненцията при маймуни.
Съединението, наречено 4''-Iodo-Ohmecarfentanil, се споменава във форуми, посветени на синтеза на дизайнерски наркотици. Описан е случай, при който инжектирането на само 3 микрограма (0,000003 mg) от това вещество почти предизвиква свръхдоза при наркоман с висока толерантност към хероин.
Суфентанил - безопасен, но бавен
Суфентанилът е получен за първи път през 1974 г. Преди откриването на ремифентанила той е смятан за най-безопасния аналгетик сред дериватите на фентанила и един от малкото, които намират приложение в медицината.
Суфентанилът има по-слабо потискащо действие върху сърдечно-съдовата система от фентанила и се смята за по-безопасен аналгетик. В хирургията той се използва например при операции на отворено сърце. Суфентанилът е 7-10 пъти по-силен от фентанила и около 1000 пъти по-силен от морфина. Суфентанилът действа бавно - пълна загуба на съзнание при човек настъпва едва 3 минути след интравенозното му инжектиране.
Първите споменавания на възможността за използване на суфентанил като инкапацитет датират от 1980 г., когато в програмата за разработване на усъвършенствани устройства за борба с безредиците се обсъжда възможността за използване на карфентанил и суфентанил за временно обездвижване на хора.
На следващия етап от тази програма се планира да се проучи комбинацията от тези фентанили и антидота налоксон, който намалява риска от спиране на дишането при опиоидно отравяне. Подробности за тази работа не бяха оповестени.
Суфентанилът е получен за първи път през 1974 г. Преди откриването на ремифентанила той е смятан за най-безопасния аналгетик сред дериватите на фентанила и един от малкото, които намират приложение в медицината.
Суфентанилът има по-слабо потискащо действие върху сърдечно-съдовата система от фентанила и се смята за по-безопасен аналгетик. В хирургията той се използва например при операции на отворено сърце. Суфентанилът е 7-10 пъти по-силен от фентанила и около 1000 пъти по-силен от морфина. Суфентанилът действа бавно - пълна загуба на съзнание при човек настъпва едва 3 минути след интравенозното му инжектиране.
Първите споменавания на възможността за използване на суфентанил като инкапацитет датират от 1980 г., когато в програмата за разработване на усъвършенствани устройства за борба с безредиците се обсъжда възможността за използване на карфентанил и суфентанил за временно обездвижване на хора.
На следващия етап от тази програма се планира да се проучи комбинацията от тези фентанили и антидота налоксон, който намалява риска от спиране на дишането при опиоидно отравяне. Подробности за тази работа не бяха оповестени.
През 1995 г. Т. Х. Стенли от университета в Солт Лейк Сити (САЩ) провежда интересен експеримент, чиято цел е да се проучи възможността за използване на суфентанил за временно обездвижване на хора. След интрамускулно инжектиране на суфентанил участниците са помолени да ходят непрекъснато, за да се определи времето на действие.
Установено е, че суфентанилът предизвиква нарушение на координацията и загуба на подвижност след 15 мин. Увеличаването на дозата е позволило да се намали времето на ефекта до 10 минути, но са се появили признаци на респираторна депресия и се е наложило на доброволците да се даде антидот - налоксон.
В бъдеще е било планирано да се продължат експериментите с комбинацията суфентанил/налмефен, която според Т. Стенли, би се увеличила дозата на лекарството и по този начин би се постигнало още по-бързо обездвижване, докато опиоидният антагонист - налмефен не би позволил развитието на смъртоносна дихателна депресия.
За да се ускори началото на обездвижването при животните, ветеринарите добавят към състава определен ензим - хиалуронидаза. С негова помощ те успяват да намалят времето за пълно обездвижване на животното с 50%. Това се случва въпреки факта, че такъв разпространен аналгетик във ветеринарната медицина като тиафентанил действа бързо в продължение на 2-3 минути.
Установено е, че суфентанилът предизвиква нарушение на координацията и загуба на подвижност след 15 мин. Увеличаването на дозата е позволило да се намали времето на ефекта до 10 минути, но са се появили признаци на респираторна депресия и се е наложило на доброволците да се даде антидот - налоксон.
В бъдеще е било планирано да се продължат експериментите с комбинацията суфентанил/налмефен, която според Т. Стенли, би се увеличила дозата на лекарството и по този начин би се постигнало още по-бързо обездвижване, докато опиоидният антагонист - налмефен не би позволил развитието на смъртоносна дихателна депресия.
За да се ускори началото на обездвижването при животните, ветеринарите добавят към състава определен ензим - хиалуронидаза. С негова помощ те успяват да намалят времето за пълно обездвижване на животното с 50%. Това се случва въпреки факта, че такъв разпространен аналгетик във ветеринарната медицина като тиафентанил действа бързо в продължение на 2-3 минути.