Марихуаната се смята за "лек наркотик", затова много хора вярват, че дори продължителната и редовна употреба е безвредна. Съществуват обаче проучвания, които показват, че злоупотребата с mj може да се отрази неблагоприятно на психичното здраве години по-късно.
Учените предупреждават за повишен риск от развитие на тежки психични разстройства като психоза, мания и дори параноидна шизофрения. В същото време други изследователи смятат, че е твърде рано да се говори за причинно-следствена връзка, а мозъкът на заклетите пушачи се възстановява напълно само за месец след отказването. Има и други, които предлагат използването на трева за лечение на психични разстройства. Нека разберем за какво да внимаваме.
Как канабисът влияе на мозъка
Марихуаната е най-масовият наркотик и четвъртият най-разпространен начин за леко отравяне на организма (веднага след алкохола, тютюна и кафето). Нейното въздействие върху организма е комплексно: активните вещества на mj не нарушават пряко работата му, но косвено влияят на много жизнени процеси.
Канабисовата смола съдържа повече от 80 активни вещества (канабиноиди), но характерният ефект от пушенето се дължи на комбинацията от двете основни, чието въздействие е противоположно.
Учените предупреждават за повишен риск от развитие на тежки психични разстройства като психоза, мания и дори параноидна шизофрения. В същото време други изследователи смятат, че е твърде рано да се говори за причинно-следствена връзка, а мозъкът на заклетите пушачи се възстановява напълно само за месец след отказването. Има и други, които предлагат използването на трева за лечение на психични разстройства. Нека разберем за какво да внимаваме.
Как канабисът влияе на мозъка
Марихуаната е най-масовият наркотик и четвъртият най-разпространен начин за леко отравяне на организма (веднага след алкохола, тютюна и кафето). Нейното въздействие върху организма е комплексно: активните вещества на mj не нарушават пряко работата му, но косвено влияят на много жизнени процеси.
Канабисовата смола съдържа повече от 80 активни вещества (канабиноиди), но характерният ефект от пушенето се дължи на комбинацията от двете основни, чието въздействие е противоположно.
Тетрахидроканабинол (ТХК): предизвиква еуфория, оживление и приятна възбуда и увеличава тревожността, безпокойството и възбудата.
Канабидиол (CBD): има потискащ ефект, намалява тревожността и успокоява.
Взаимодействието на тези две вещества обяснява възбуждащия ефект на по-малките дози (THC е по-активното вещество) и последващия потискащ ефект на по-големите дози (CBD е с по-голям обем).
Канабиноидите въздействат едновременно върху няколко части на мозъка и процесите в тялото.
Канабидиол (CBD): има потискащ ефект, намалява тревожността и успокоява.
Взаимодействието на тези две вещества обяснява възбуждащия ефект на по-малките дози (THC е по-активното вещество) и последващия потискащ ефект на по-големите дози (CBD е с по-голям обем).
Канабиноидите въздействат едновременно върху няколко части на мозъка и процесите в тялото.
При експерименти с мишки е описан "ефектът на пуканките": под въздействието на марихуана енергичните гризачи стават тихи и вяли. Но в същото време нервите им били превъзбудени: те буквално подскачали на място от звуци и докосвания.
Съдържанието на THC варира значително в различните сортове на растението: от 1% до 20%. В някои сортове съдържанието на THC е толкова високо, че може да предизвика истинска психоза. Средностатистическият купувач, разбира се, обикновено не е наясно с особеностите на химическия състав. Средностатистически джойнтовете, които са се пушили в ерата на хипитата, са по-слаби от тези, които се продават сега. Например популярната разновидност, наречена скункс: отглеждана в оранжерии или хидропоника, тя въздейства бързо на мозъка и наред с еуфорията може да предизвика нервност, пристъпи на паника и повръщане.
Съществува ли пристрастяване към канабиса?
Противно на общоприетото схващане, пристрастяване към канабиса съществува. Но рискът от пристрастяване е по-малък, отколкото при твърдите наркотици, тютюна или алкохола. Около 9% от употребяващите канабис са пристрастени към него (при употребяващите алкохол и кокаин рискът от пристрастяване е по-висок - 15%). При тези, които употребяват няколко пъти седмично, рискът от пристрастяване достига 30 %.
В Съединените щати пристрастяването към марихуаната е включено в списъка на психичните разстройства и от него страдат повече от четири милиона души, а в Англия има горещи телефонни линии и групи за подкрепа на пристрастени - можете да проверите себе си още сега, като отговорите на 12 въпроса за употребата на марихуана.
Състоянието на зависимия се описва като "амотивационен синдром": отслабени и забавени мисловни способности, намален интерес към външния свят, пасивност, липса на амбиция и мотивация, бърза умора и разстроено настроение. Но учените все още спорят дали това "зеленчуково" състояние е причинено от дългогодишната злоупотреба, или от самия прекалено спокоен начин на живот.
Съществува ли пристрастяване към канабиса?
Противно на общоприетото схващане, пристрастяване към канабиса съществува. Но рискът от пристрастяване е по-малък, отколкото при твърдите наркотици, тютюна или алкохола. Около 9% от употребяващите канабис са пристрастени към него (при употребяващите алкохол и кокаин рискът от пристрастяване е по-висок - 15%). При тези, които употребяват няколко пъти седмично, рискът от пристрастяване достига 30 %.
В Съединените щати пристрастяването към марихуаната е включено в списъка на психичните разстройства и от него страдат повече от четири милиона души, а в Англия има горещи телефонни линии и групи за подкрепа на пристрастени - можете да проверите себе си още сега, като отговорите на 12 въпроса за употребата на марихуана.
Състоянието на зависимия се описва като "амотивационен синдром": отслабени и забавени мисловни способности, намален интерес към външния свят, пасивност, липса на амбиция и мотивация, бърза умора и разстроено настроение. Но учените все още спорят дали това "зеленчуково" състояние е причинено от дългогодишната злоупотреба, или от самия прекалено спокоен начин на живот.
Експеримент с участието на студенти (доброволците пушели по 11 джойнта на ден и получавали заплащане за това) показал, че след края на преживяването способностите им за учене се възстановяват. Досега не са установени необратими промени в мозъка, пряко причинени от марихуаната. Науката твърди, че ако се откажете, средно за един месец мисловните способности ще се нормализират. Но това не е сигурно: изследванията продължават и вече има данни (които предстои да бъдат изяснени), че някои употребяващи дори след месеци са по-малко способни да вземат информирани решения и са по-склонни към поемане на риск и импулсивност.
Въпреки слуховете, абстиненция от употребата на марихуана съществува: човек в абстиненция може да загуби апетит, да изпита гадене, изпотяване, неспокоен сън с кошмари и емоционални колебания.
Какви отрицателни ефекти се наблюдават при употребата на марихуана?
Ефектите от марихуаната са много индивидуални и зависят не само от вида на билката, но и от реакциите на конкретния организъм. Затова е почти невъзможно да се предскаже предварително.
В различни проучвания от 5 до 20 % от употребяващите марихуана са изпитвали пристъпи на паника, тревожност, депресия, натрапчиви мисли, загуба на енергия и апатия.
Проучване в общност от млади хора с психични проблеми показва, че почти 15 % от участниците (от 120 отговорили) признават, че са изпитвали негативни ефекти от пушенето на трева, вариращи от раздразнителност до пристъпи на паника.
Въпреки слуховете, абстиненция от употребата на марихуана съществува: човек в абстиненция може да загуби апетит, да изпита гадене, изпотяване, неспокоен сън с кошмари и емоционални колебания.
Какви отрицателни ефекти се наблюдават при употребата на марихуана?
Ефектите от марихуаната са много индивидуални и зависят не само от вида на билката, но и от реакциите на конкретния организъм. Затова е почти невъзможно да се предскаже предварително.
В различни проучвания от 5 до 20 % от употребяващите марихуана са изпитвали пристъпи на паника, тревожност, депресия, натрапчиви мисли, загуба на енергия и апатия.
Проучване в общност от млади хора с психични проблеми показва, че почти 15 % от участниците (от 120 отговорили) признават, че са изпитвали негативни ефекти от пушенето на трева, вариращи от раздразнителност до пристъпи на паника.
То също така показа, че дрогата е наистина често срещано средство за самолечение на психиката сред тийнейджърите и младите хора: 50 от 120 души (т.е. почти всеки втори) признават, че са имали опит с употребата.
Тези явления са неприятни, но временни. Въпреки това канабисът може да провокира психични разстройства, които да останат с нас до края на живота ни. "Големите психиатрични" заболявания се смятат за нелечими: човек може да е в ремисия в продължение на много години, но във всеки един момент може да получи нов пристъп.
Може ли канабисът да предизвика психоза?
Най-добре проучените психози са тези, които възникват при употребата на канабис под различни форми. Голяма доза канабис (или малка доза с високо съдържание на THC) може да предизвика остра психоза - психично разстройство, при което човек губи връзка с реалността и способността да се държи адекватно, може да вижда халюцинации, да чува гласове и да изразява заблуди.
В медицината съществува специален термин "хашишова психоза" (Cannabis induced psychosis). Тя е съпроводена с пристъпи на страх (те са предизвикани от ужасни халюцинации) и агресия (човек се опитва да се защити от тях).
Може да се появи дори сумрачно разстройство на съзнанието, при което пациентът бяга, където и да отиде, без да реагира на околните, а часове по-късно изобщо не си спомня какво се е случило с него. Рискът от подобно преживяване, според различни проучвания - от 1,5% до 5%, като той е толкова по-висок, колкото по-висока е приетата доза. Обикновено след няколко часа пациентът се възстановява напълно. Но може да има и дълготрайни ефекти.
Тези явления са неприятни, но временни. Въпреки това канабисът може да провокира психични разстройства, които да останат с нас до края на живота ни. "Големите психиатрични" заболявания се смятат за нелечими: човек може да е в ремисия в продължение на много години, но във всеки един момент може да получи нов пристъп.
Може ли канабисът да предизвика психоза?
Най-добре проучените психози са тези, които възникват при употребата на канабис под различни форми. Голяма доза канабис (или малка доза с високо съдържание на THC) може да предизвика остра психоза - психично разстройство, при което човек губи връзка с реалността и способността да се държи адекватно, може да вижда халюцинации, да чува гласове и да изразява заблуди.
В медицината съществува специален термин "хашишова психоза" (Cannabis induced psychosis). Тя е съпроводена с пристъпи на страх (те са предизвикани от ужасни халюцинации) и агресия (човек се опитва да се защити от тях).
Може да се появи дори сумрачно разстройство на съзнанието, при което пациентът бяга, където и да отиде, без да реагира на околните, а часове по-късно изобщо не си спомня какво се е случило с него. Рискът от подобно преживяване, според различни проучвания - от 1,5% до 5%, като той е толкова по-висок, колкото по-висока е приетата доза. Обикновено след няколко часа пациентът се възстановява напълно. Но може да има и дълготрайни ефекти.
Съществува ли връзка между употребата на канабис и шизофренията?
Стотици проучвания, в които са участвали десетки хиляди хора, са посветени на връзката между злоупотребата с марихуана и шизофренията и повечето от тях стигат до заключението, че такава връзка съществува, при това доста силна.
Едно от най-мащабните проучвания е проведено във Финландия: в продължение на 15 години лекарите са изследвали 18 000 пациенти с остри психози, предизвикани от наркотици или алкохол, които с течение на времето са се развили от изолирани психотични епизоди в шизофрения.
46% от пациентите, чиято психоза е била предизвикана от канабис, са развили някаква форма на шизофрения в рамките на 8 години. Това е много по-често срещано явление, отколкото при пациентите, които са злоупотребявали с алкохол или амфетамини.
В повечето случаи заболяването се е проявило през първите три години след първата хоспитализация.
До подобни изводи са достигнали и датски изследователи, ръководени от Микел Арендт (публикувани в British Journal of Psychiatry). От техните пациенти с хашишова психоза почти една трета от тях в крайна сметка са заболели от една от най-тежките форми на шизофрения - параноидна. При това заболяване нивото на интелигентност е запазено, но съзнанието е напълно завладяно от халюцинации и заблуди.
Установено е, че при юношите, зависими от канабис, и при юношите с шизофрения се наблюдават сходни мозъчни характеристики: хиперактивност на зрителните и слуховите центрове. Именно тази характеристика се свързва със симптоми на тревожно слушане на несъществуващи звуци (напр. гласове в главата), плашещи натрапчиви образи и халюцинации.
Стотици проучвания, в които са участвали десетки хиляди хора, са посветени на връзката между злоупотребата с марихуана и шизофренията и повечето от тях стигат до заключението, че такава връзка съществува, при това доста силна.
Едно от най-мащабните проучвания е проведено във Финландия: в продължение на 15 години лекарите са изследвали 18 000 пациенти с остри психози, предизвикани от наркотици или алкохол, които с течение на времето са се развили от изолирани психотични епизоди в шизофрения.
46% от пациентите, чиято психоза е била предизвикана от канабис, са развили някаква форма на шизофрения в рамките на 8 години. Това е много по-често срещано явление, отколкото при пациентите, които са злоупотребявали с алкохол или амфетамини.
В повечето случаи заболяването се е проявило през първите три години след първата хоспитализация.
До подобни изводи са достигнали и датски изследователи, ръководени от Микел Арендт (публикувани в British Journal of Psychiatry). От техните пациенти с хашишова психоза почти една трета от тях в крайна сметка са заболели от една от най-тежките форми на шизофрения - параноидна. При това заболяване нивото на интелигентност е запазено, но съзнанието е напълно завладяно от халюцинации и заблуди.
Установено е, че при юношите, зависими от канабис, и при юношите с шизофрения се наблюдават сходни мозъчни характеристики: хиперактивност на зрителните и слуховите центрове. Именно тази характеристика се свързва със симптоми на тревожно слушане на несъществуващи звуци (напр. гласове в главата), плашещи натрапчиви образи и халюцинации.
Но корелацията не означава причинно-следствена връзка: това, че канабисът увеличава риска от шизофрения, не означава, че причинява заболяването.
Психоза - и още повече шизофрения - се наблюдава само при сравнително малка част от активно употребяващите марихуана, затова учените правят предпазливо заключение: злоупотребата с канабис провокира ускорено развитие на болестта и по-силни и чести пристъпи, при условие че има първоначално предразположение: при употребяващите канабис симптомите на шизофрения се проявяват по-рано средно с 2,7 години.
Самата шизофрения се развива доста бавно. Промените в психиката могат да настъпят в продължение на 10-15 години, преди да се появи първият психотичен епизод. Дадено наркотично вещество може да подейства като спусък, който да постави началото на активната фаза на заболяването.
Прочетете повече тук
Психоза - и още повече шизофрения - се наблюдава само при сравнително малка част от активно употребяващите марихуана, затова учените правят предпазливо заключение: злоупотребата с канабис провокира ускорено развитие на болестта и по-силни и чести пристъпи, при условие че има първоначално предразположение: при употребяващите канабис симптомите на шизофрения се проявяват по-рано средно с 2,7 години.
Самата шизофрения се развива доста бавно. Промените в психиката могат да настъпят в продължение на 10-15 години, преди да се появи първият психотичен епизод. Дадено наркотично вещество може да подейства като спусък, който да постави началото на активната фаза на заболяването.
Прочетете повече тук
Last edited: