Marvin "Popcorn" Sutton
Expert
- Joined
- Jul 25, 2021
- Messages
- 202
- Reaction score
- 299
- Points
- 63
Амфетаминът е популярен наркотик, който е широко разпространен по целия свят. За получаването на амфетамин се използват общи производствени схеми. Пробите от "уличен" амфетамин имат различен качествен състав и количествено съотношение на компонентите. Експертите анализираха известните методи за синтез на амфетамин и установиха, че както на основния, така и на междинния етап се получават странични продукти от реакциите. Анализът е извършен както по емпиричен път, така и чрез резултатите от конкретни химически експертизи, чиито обекти са амфетамин. Също така слабо пречистените продукти от синтеза, които са "улични" препарати, съдържат следи от използваните реактиви и прекурсори, катализатори. Такива вещества могат да се нарекат "маркери", защото са своеобразни маркери, които насочват експерта химик към конкретния метод, използван за получаване на психотропното вещество. Видовете и количественото съдържание на "маркерите", съдържащи се в препаратите, зависят до голяма степен от метода на синтез, съотношението, източника и чистотата на изходните реагенти и прекурсори, условията на реакциите, както и от метода на пречистване, ако е извършено такова. Такова химическо изследване, целящо откриването на "маркери" в състава на препаратите, може да бъде извършено чрез различни методи за физичен и химичен анализ, с които разполага експертът.
Като се имат предвид начините за синтезиране на амфетамин, трябва да се отбележи, че основните прекурсори за производството му могат да бъдат: фенилацетон (1-фенил-2-пропанон), норефедрин, бензалдехид и бензилов цианид. Нека да разгледаме основните схеми за синтез от тези възможни прекурсори.
Синтезът на амфетамин от 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон) по принцип може да се извърши по два начина: чрез реакцията на Лейкарт с образуване на N-формиламфетамин и 4-метил-5-фенилпиримидин като "маркери" и чрез редукционно аминиране (каталитична редукция върху метален катализатор) по пет механизма:
- чрез редукция с никел на Renay до образуване на би-(1-фенилпропил-2)-амин като "маркер";
- чрез редукция с алкален катализатор Урушибар в автоклав. Характерните "маркери" в този случай са Шифови бази, образувани чрез кондензация на фенилацетон с амфетамин, неорганични примеси, дължащи се на използването на определен катализатор. Възможно е също така да се установят признаци на "нитропропенови" и "оксимни" схеми, наречени така по характерните междинни продукти - "маркери" (фенил-нитропропен и 1-фенил-2-пропанонов оксим);
- чрез редукция с алуминиева амалгама с "маркери" под формата на нереагирал фенилацетон (по-голям по количествена оценка, отколкото при получаване по други механизми). В реакционните продукти бяха открити и следи от алуминий, хлоридни йони и живачни йони;
- редукция с натриев цианоборохидрид, като са открити следи от метанол и ацетатни йони като "маркери", както и самият реагент;
- редукция с литиев алуминиев хидрид, чиито нереагирали следи в реакционните продукти могат да бъдат "маркери". Следи от хидроксиламин и 1-фенил-2-пропанон оксим и ацетатни йони могат да бъдат открити и в "уличния" амфетамин, синтезиран по тази схема.
Синтезите на амфетамин от бензалдехид се основават на реакцията на Хенри, реакция от алдолов тип между алдехид и нитроалкан, така че основните "маркери" в тях са редукционните продукти (бета-хидроксинитросъединения) и нитроалканите като странични продукти (особено когато се използват ароматни алдехиди). Реакциите могат да протичат по четири основни механизма:
- "Маркерите" са следи от 2-нитро-1-фенилпропен, нитроетан, пентиламин, диетилов етер и изопропанол, както и наличието на сулфатни и тартаратни йони. Важно е да се отбележи, че при този синтез основният продукт се образува като хидрохлорид;
- редукция с никел на Рене. "Маркерите" са следи от бензалгид, нитроетан, бутиламин, 2-нитро-1-фенилпропен и повишено съдържание на никел;
- възстановяване с натриева амалгама. "Маркери" - следи от бензалгид, нитроетан, бутиламин, 2-нитро-1-фенилпропен, повишено съдържание на натрий в крайния продукт;
- редукция в електрохимична клетка, като могат да се открият следи от бензалхид, пентиламин, нитроетан, 2-нитро-1-фенилпропен, 1-фенил-2-нитропропен, диметилкетон, наличие на ацетатни, фосфатни и сулфатни йони като "маркери". Крайният продукт е амфетамин фосфат.
Синтезът на амфетамин от норефедрин протича по три механизма:
- Чрез реакция с йодирана киселина и червен фосфор, като "маркери" са йодидните йони и следите от фосфор. Етапът на кристализация на амфетаминовия хидрохлорид се характеризира със следи от ацетон и хлоридни йони;
- според едностепенната редукционна реакция на Бърч с екзотермична експлозивна реакция, въпреки този фактор крайният продукт е доста чист. В продуктите могат да бъдат открити такива "маркери" като следи от ефедрин (псевдоефедрин), натрий (литий);
- чрез реакция на тионилхлорид и норефедрин, чиито следи могат да бъдат "маркери", както и следи от изопропилов етер, 2-амино-1-хлоро-1-фенилпропан и паладий.
"Маркери" на синтеза на амфетамин от бензилцианид са: следи от вещества, участващи в реакциите и разтворителите бензилцианид, магнезий, тетрахидрофуран, дихлорометан, наличие на сулфатни йони.
Трябва да се отбележи, че успехът на откриването на "маркери" в "уличния" амфетамин зависи от много фактори, сред които най-важните са: степента на чистота на реагентите, използвани при синтеза, оборудването на лабораторията и опитът на химика, който е произвел психотропното вещество.
По този начин, използвайки аналитичните данни, които получихме за характерните "маркери" в рамките на химическото изследване, става възможно да се установи конкретна методика за синтез на "уличен" амфетамин.
Като се имат предвид начините за синтезиране на амфетамин, трябва да се отбележи, че основните прекурсори за производството му могат да бъдат: фенилацетон (1-фенил-2-пропанон), норефедрин, бензалдехид и бензилов цианид. Нека да разгледаме основните схеми за синтез от тези възможни прекурсори.
Синтезът на амфетамин от 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон) по принцип може да се извърши по два начина: чрез реакцията на Лейкарт с образуване на N-формиламфетамин и 4-метил-5-фенилпиримидин като "маркери" и чрез редукционно аминиране (каталитична редукция върху метален катализатор) по пет механизма:
- чрез редукция с никел на Renay до образуване на би-(1-фенилпропил-2)-амин като "маркер";
- чрез редукция с алкален катализатор Урушибар в автоклав. Характерните "маркери" в този случай са Шифови бази, образувани чрез кондензация на фенилацетон с амфетамин, неорганични примеси, дължащи се на използването на определен катализатор. Възможно е също така да се установят признаци на "нитропропенови" и "оксимни" схеми, наречени така по характерните междинни продукти - "маркери" (фенил-нитропропен и 1-фенил-2-пропанонов оксим);
- чрез редукция с алуминиева амалгама с "маркери" под формата на нереагирал фенилацетон (по-голям по количествена оценка, отколкото при получаване по други механизми). В реакционните продукти бяха открити и следи от алуминий, хлоридни йони и живачни йони;
- редукция с натриев цианоборохидрид, като са открити следи от метанол и ацетатни йони като "маркери", както и самият реагент;
- редукция с литиев алуминиев хидрид, чиито нереагирали следи в реакционните продукти могат да бъдат "маркери". Следи от хидроксиламин и 1-фенил-2-пропанон оксим и ацетатни йони могат да бъдат открити и в "уличния" амфетамин, синтезиран по тази схема.
Синтезите на амфетамин от бензалдехид се основават на реакцията на Хенри, реакция от алдолов тип между алдехид и нитроалкан, така че основните "маркери" в тях са редукционните продукти (бета-хидроксинитросъединения) и нитроалканите като странични продукти (особено когато се използват ароматни алдехиди). Реакциите могат да протичат по четири основни механизма:
- "Маркерите" са следи от 2-нитро-1-фенилпропен, нитроетан, пентиламин, диетилов етер и изопропанол, както и наличието на сулфатни и тартаратни йони. Важно е да се отбележи, че при този синтез основният продукт се образува като хидрохлорид;
- редукция с никел на Рене. "Маркерите" са следи от бензалгид, нитроетан, бутиламин, 2-нитро-1-фенилпропен и повишено съдържание на никел;
- възстановяване с натриева амалгама. "Маркери" - следи от бензалгид, нитроетан, бутиламин, 2-нитро-1-фенилпропен, повишено съдържание на натрий в крайния продукт;
- редукция в електрохимична клетка, като могат да се открият следи от бензалхид, пентиламин, нитроетан, 2-нитро-1-фенилпропен, 1-фенил-2-нитропропен, диметилкетон, наличие на ацетатни, фосфатни и сулфатни йони като "маркери". Крайният продукт е амфетамин фосфат.
Синтезът на амфетамин от норефедрин протича по три механизма:
- Чрез реакция с йодирана киселина и червен фосфор, като "маркери" са йодидните йони и следите от фосфор. Етапът на кристализация на амфетаминовия хидрохлорид се характеризира със следи от ацетон и хлоридни йони;
- според едностепенната редукционна реакция на Бърч с екзотермична експлозивна реакция, въпреки този фактор крайният продукт е доста чист. В продуктите могат да бъдат открити такива "маркери" като следи от ефедрин (псевдоефедрин), натрий (литий);
- чрез реакция на тионилхлорид и норефедрин, чиито следи могат да бъдат "маркери", както и следи от изопропилов етер, 2-амино-1-хлоро-1-фенилпропан и паладий.
"Маркери" на синтеза на амфетамин от бензилцианид са: следи от вещества, участващи в реакциите и разтворителите бензилцианид, магнезий, тетрахидрофуран, дихлорометан, наличие на сулфатни йони.
Трябва да се отбележи, че успехът на откриването на "маркери" в "уличния" амфетамин зависи от много фактори, сред които най-важните са: степента на чистота на реагентите, използвани при синтеза, оборудването на лабораторията и опитът на химика, който е произвел психотропното вещество.
По този начин, използвайки аналитичните данни, които получихме за характерните "маркери" в рамките на химическото изследване, става възможно да се установи конкретна методика за синтез на "уличен" амфетамин.
Last edited by a moderator: